Банско и границата на растежа

Старши научен сътрудник д-р арх. Петко Еврев има дългогодишен проектантски, изследователски и преподавателски опит в областта на градоустройството, териториалното устройство и регионалното развитие. Притежава богат опит в изследването, планирането и проектирането на туристическо устройство и строителство.

В тази статия арх. Еврев разказва подробно за историята и проблемите на Банско и прилежащата му ски зона. Като проектант на първия устройствен документ, регламениращ развитието на курорта той предлага уникален поглед “от кухнята”, разказва за това, което се случва през годините и решенията, довели до сегашното състояние на територията. Полезно четиво за всеки, който иска да разбере същността на проблема.

Банско и границата на растежа 2012 г.

На 28.12.2012 г. хора от Банско са изведени от инициативен комитет на пътя край града да протестират срещу “зеления рекет”, или по-скоро да настояват пред управниците на държавата за изграждане на нови ски писти и втора кабинкова линия в Пирин, в Националния парк “Пирин”. Сред мотивите си изтъкват – създаването на работни места за хората от града и развитието на Банско като реномиран европейски ски комплекс. Като по правило инициаторите отново се обръщат към държавните ръководители за съдействие и без съмнение разчитат на тяхната подкрепа, за да предприемат такива екстремни действия. Явно някой им дава кураж и те са уверени в успеха си пред защитниците на природата и пред статута на националния парк, включен в списъка на ЮНЕСКО на природното и културно наследство.

През следващите дни съмненията ми се оправдават. На 29.12.2012 г. председателят на Народното събрание, придружена от депутат от региона, подкрепя протестиращите. На 30.12.2012 г. вицепремиерът и вътрешен министър също ги подкрепя, а в разговор с кмета на Банско се оказва, че и президентът е заявил подкрепа. Протестите са прекратени, а с проблема ще се заеме Министерският съвет на едно от първите си заседания през 2013 г. Циркът е пълен!

Събитията, които се разиграват в Банско, не са нещо ново и непознато. Искам да припомня, че по същия начин се действаше и в недалечното минало. И тогава, в епохата на “развития социализъм”, се търсеше подкрепата на партийни и държавни ръководители, за да се изграждат нови ски писти над Банско в Народния парк “Пирин”. И тогава имаше противодействие от страна на защитниците на природата. Спорът се извеждаше на високо партийно и държавно ниво, за да се намери неговото разрешение.

Тогава през 1986 г. в института по териториално устройство КНИПИТУГА след спечелен национален конкурс бяхме изготвили вече плана за устройство на курорта Боровец и неговата ски зона. Познавахме добре опита на алпийските страни в изграждането на планински ски комплекси, с неговите положителни и отрицателни страни. Имахме изведена собствена концепция за устройство на планински ски зони и комплекси при нашите условия, твърде специфични и различни от алпийските. Залагахме на принципа за интеграция на функциите и за интегрирано развитие на туризма с постоянното обитаване, за да се опазва природната среда в планината от прекалено изграждане на ски комплекси и да се даде шанс за развитие на планинските селища.

Възложиха ни да разработим план-концепция за устройство на ски зона Банско. Инициативата беше на Тодор Божинов, тогава председател на Комитета по опазване на природната среда. От позицията на своето ведомство той се стремеше да не допусне да се прави каквото и да е в границите на Народния парк. От другата страна бяха спортно настроените местни хора скиори, подкрепяни от редица фактори от столицата начело с Андрей Луканов. За зоната на Банско имаше изготвен план от “Туристпроект” за изграждане на планински ски комплекс в местността Пончина могила на границата на Народния парк и оттам – с въжена линия да се стига до Шилигарника, където се предвиждаха множество ски писти. Нашата концепция предлагаше да не се изгражда ски комплекс толкова високо в планината, а да се изгради по-ниско край Банско като негова курортна зона, а и въжената линия да започне оттам край града. Предлагахме и по-малък брой ски писти под връх Тодорка. Това даваше шанс на Банско да се възползва по-добре от туристическото начинание и да се развива като курортен град, както и да се опази планинската местност от ненужно застрояване на курортен комплекс.

Обсъждането на проблема се проведе в Банско на високо партийно равнище. Ние трябваше да докладваме нашия план-концепция като база за провеждане на дискусията. Отидохме по-рано сутринта, за да закачим нашите чертежи в залата и да се подготвим за докладването. По-късно започнаха да пристигат черните волги и мерцедеси. На площада в Банско се събираше народ. Последен пристигна, както се очакваше, Пенчо Кубадински /бел. ред. – член на Политбюро на БКП/. Посрещнаха го девойки в народни носии и му поднесоха хляб и сол. Другите участници се бяха подредили в шпалир, за да приветстват бай Пенчо. След церемонията с посрещането големците влязоха в общината. Последвахме ги и ние и когато ни поканиха, влязохме в залата, където се бяха подредили участниците в заседанието. Дадоха ми думата да докладвам проекта. Обясних развитието на схващанията за усвояване на Пирин планина за нуждите на зимния спорт и основните предложения на нашия план като алтернатива на досегашните предвиждания. Наблегнах на важността градът Банско да се възползва от туристическото развитие, а не да бъде пренебрегнат. Посочих, че не бива да се изграждат прекалено много ски писти, че не бива да се изгражда туристически комплекс горе в планината, а долу край града и че кабинковата линия трябва да има начална станция също там край града.

Започнаха обсъждания и коментари. Както се очакваше, прояви се сблъсъкът на мненията на запалените скиори-спортисти и на природозащитниците. Андрей Луканов и Тодор Божинов предвождаха двете групи. Впечатли ме фамилиарното обръщение на Луканов към Кубадински – “бай Пенчо”. Постепенно всички се убедиха, че не е удачно да се изгражда ски комплекс в планината, до границата на парка и че въжената линия трябва да обслужва и града. Като че ли Божинов излезе победител от тази битка, защото нашата концепция беше по-близо до схващанията на природозащитниците, отколкото до това на спортистите-скиори. Накрая се заеха да коментират въпроса дали трябва да има паша на добитък в границите на парка. След редица изказани становища бай Пенчо мъдро заключи: “Той народът го е казал: “Стар бял дядо овци пасе горе на Пирина”, значи трябва да се допусне паша!” Всички се съгласиха и срещата приключи.

В сходна ситуация сега се очаква арбитър от мащаба на бай Пенчо и всички се сещаме кой може да бъде той. Но няма кой да изпълни ролята на Божинов. И битката, ако въобще има такава, е с предизвестен край. Освен ако някой от ЮНЕСКО не се противопостави решително. Но арбитърът ще предложи компромисното решение – примерно да се изключи ски зоната от границите на парка. Така вълкът ще се засити, а агнето ….. ще си хрупка пресна тревица “горе на Пирина”.

Историята има развитие. Банско успя да изгради и писти, и хотели, а сега иска още и още. Ние посочвахме, че 3000 скиора капацитет на ски зоната и 5000 туристически легла в града и край него е оптимумът за Банско и че гостите туристи не бива да са повече от домакините банскалии. Това беше разумната граница на растежа, която отговаряше на предвидения капацитет на ски пистите и въжените линии, пък и на възможностите за летен туризъм, който в Пирин има своите дълбоки традиции. Отговаряше и на възможностите на градчето да се справи с туризма, без да бъде погълнато от него и премазано.

През 2000 г. обаче проектирането на ски зоната на Банско пое по друга посока – а именно към силно увеличаване на капацитета на ски зоната. На едно обсъждане в Банско на изготвения от други колеги проект за ски зоната един от представителите на инвеститора – Първа инвестиционна банка, силно разгневен от критиките на присъстващите природозащитници, заяви: “Защо ни пречите и говорите за ценностите на Банско? Че какво му е ценното на Банско? Това, което ние ще изградим, струва повече от цялото Банско.” Това нахално поведение ме изуми. Този човек оценяваше Банско като мъртва и индиферентна физическа среда от къщи без всякаква архитектурна и историческа стойност. Той не се и замисляше на какви духовни ценности е носител този град, за да го сравнява със своето комерсиално инвестиционно намерение.

Изграждането на ски зоната, съпроводено с интензивно хотелско строителство, вървеше със страшни темпове през първите години на новия век. А планът за управление на Националния парк “Пирин” се забавяше и това даде формална възможност да се изграждат ски писти и въжени линии в чертите на парка. Днес никой не знае или не иска да каже колко туристически легла са създадени в Банско. Оптимумът от 5000 легла е отдавна надхвърлен. Споменават се десет хиляди. Може да са и много повече. Балансът отдавна е нарушен. Леглата и броят на туристите са повече от възможностите на ски пистите и въжените линии. И затова искат още писти и още въжени линии. Но нали се сещате, че това е омагьосан кръг. Изграждането на още писти, след това означава изграждане на още легла, а после ще са нужни още писти и така докъде? Безконтролното изграждане е силно застрашаващо. Спонтанното саморегулиране на процеса е опасно и за планината, и за града, макар че не е осъзнато. Необходимо е да се възприеме разумна граница на растежа, обоснована не само от икономическа, но и от екологическа и социокултурна гледна точка. А туристическото развитие може и трябва да се разсъсредоточи към съседните населени места – Добринище, Баня и Разлог, където също има възможности за ски, а и за балнеотуризъм. Процесът на формиране на агломерационно образувание от туристически тип е налице и трябва умело до се направлява.

Банско и границата на растежа – продължение след 5 години – 2017 г.

Пет години по-късно, на 28.12.2017 г., правителството дава зелена улица за разширяване на ски зоната на Банско и за изграждане на нови ски писти и ски съоръжения. От гледна точка на големия брой хотелски подслони и на големия интерес към планинския курорт Банско това действие изглежда оправдано. От гледна точка на природното равновесие обаче този стремеж, подкрепян и подхранван от различни среди, е трудно да бъде оценяван положително.

Един безспорен капацитет в сферата на туризма, швейцарецът Йост Крипендорф, посочва, че в развитието на една туристическа дестинация, каквато е и Банско, се наблюдават три отделни етапа, съчетани с три различни подхода – икономически, екологически и социокултурен. Първият етап започва с прилагане на чисто икономическия подход. Тогава всички са опиянени от започналото туристическо развитие и мислят, че туризмът е източник само на ползи. Вторият етап настъпва по-късно, когато чисто икономическият подход се съчетава с екологическия подход. Тогава започва да се разбира, че туризмът при прекалено развитие може да нанесе рани на природната среда, чието лекуване ще струва скъпо и така се разколебава усещането, че туризмът носи само ползи. Третият етап настъпва още по-късно, когато се появява социокултурният подход. Тогава организаторите на туристическото развитие започват да се замислят и за участието на местните жители, за ползите и вредите, които туризмът им донася и нанася върху тяхната жизнена среда, върху техния бит и начин на живот, върху тяхната култура. Колкото по-навреме се премине от чисто икономическия към екологическия и към социокултурния подходи, толкова по-успешно ще се развие туристическата дестинация, без увреждания на природната и на човешката среда. Имам усещането, че в случая с Банско сме все още на етапа на чисто икономическия подход. Има наченки на проява на екологически подход, но като изключим действията на природозащитниците, за съжаление този подход не е споделян от организаторите на туристическата дейност, а и от тези, които вземат решенията за туристическото развитие. За социокултурен подход въобще не може да става и дума.

На всички е ясно, че в зимния курорт Банско драстично е нарушен необходимият баланс между капацитета на ски зоната и на изградената хотелска настанителна база. По приблизителна експертна оценка капацитетът на ски зоната, който в миналото беше 3 хил. скиори, е достигнал вече близо 6 хил. скиори, след като концесионерът е изградил нови ски писти и въжени линии.
(*Капацитетът се определя като се използват нормативи за допустимия брой скиори на пистите според тяхната трудност, така че да не си пречат, когато се пързалят. Към него се добавя и броят на скиорите, които в същия момент се изкачват с въжените линии и влекове. Превозната способност на въжените линии и влекове трябва да е такава, че да не се налага голямо изчакване пред тях. Така е редно да се изчислява капацитетът или поемната способност на ски зоната.)

При капацитет на ски зоната от 6 хил. скиори легловият капацитет в Банско и околността може да достига до 10 хил. посетители или 10 хил. легла. Те са повече от скиорите, защото с тях има и придружаващи ги посетители, които не карат ски, а имат други занимания извън ски пистите. Броят на леглата в курорта Банско обаче надхвърля 25 000. Това означава, че броят на леглата, т.е. на посетителите в курорта, надхвърля повече от два пъти възможностите на ски зоната, дори при голям брой незаети легла. През уикенда балансът между броя на туристите и поемната способност на ски зоната се нарушава още по-драстично.

Необузданият ръст на хотелската настанителна база е довел до прекомерен брой едновременно присъстващи в курорта туристи, които не може да бъдат осигурени с наличните ски писти и обслужващи ги въжени линии и ски влекове. От тук идва стремежът за увеличаване на площта на ски зоната и броя на ски пистите и въжените линии и влекове. Но и при двукратно увеличаване на капацитета на ски зоната, примерно до 12 хил. скиори, което е повече от оптимистично поради теренните ограничения и ограниченията от природоохранителен характер, балансът с броя на туристическите подслони пак няма да бъде постигнат. А ако изграждането на нови ски писти и съоръжения върви паралелно с изграждане на още нови подслони, което не само, че не е изключено, но е сигурно, равновесие никога няма да бъде постигнато. И тук става дума само за равновесие между броя на скиорите и броя на туристическите легла в подслони. А равновесието с природната среда? А равновесието със социалната среда?

Как стои проблемът с втората кабинкова линия, погледнато пак чисто технократски?
В делничен ден изкачването на скиорите от града до ски зоната с кабинковата линия според приети нормативи в алпийските зимни курорти следва да се осъществява за час и половина, а през уикенда, когато идват допълнителен брой посетители, се допуска увеличаване на това време до два часа и половина. Капацитетът на съществуващата кабинкова линия е 2000 души на час, което означава, че при пълно натоварване за час и половина ще могат да се изкачат 3000 души, а за два часа и половина през уикенда – 5000 души. Ясно е, че съществуващата кабинкова линия не е в състояние да изкачи за нормативното време както стационарно присъстващите туристи в курорта през делнични дни, така и увеличеният им брой с посетители през уикенда. Оттук идва стремежът да бъде изградена втора кабинкова линия.

Проблемът е там, че като се разшири ски зоната и се изгради втора кабинкова линия, ще следва нова вълна от хотелско строителство и в този омагьосан кръг лавината ще расте и ще застрашава природното и човешкото равновесие в Пирин и в Банско. И няма какво да я спре освен природната и социалната катастрофа, която може да настъпи след деградацията на природната среда.

Къде беше разумната граница на растежа за Банско? Тя отдавна е премината! Още през 2000-та година, когато при планирането на ски зоната и града оптималните параметри за капацитет на ски зоната с 3000 скиори и на настанителната база в града с 5000 легла са променени, за да се стигне днес до 6000 скиори и 25 000 легла! И да се мисли за още повече!

Стремежът за увеличаване на площта на ски зоната и броя на ски пистите, въжените линии и влекове, както и стремежът за изграждане на втора кабинкова линия са оправдани от позицията на концесионера с неговото чисто икономическо мислене. Той никога няма да понечи да мисли екологично и социокултурно. Защото, ако мислеше така, отдавна трябваше да спре да се фокусира само в Банско и да се ориентира към други съседни терени за ски, каквито има над Добринище и на Предела. А и да предприеме действия и в други дестинации, като например Витоша, където не предприема нищо и лишава софиянци от отличната възможност да ползват близката планина за зимни спортове. Но за съжаление ограниченото чисто икономическо мислене на концесионера се споделя от широк кръг не само ски-спортно настроени хора, но и от много други, сред които и тези, които вземат решения на локално общинско ниво, а и на отговорно национално ниво. Всичко това показва, че в страната няма единна политика и стратегия за развитие на зимните спортове и зимния туризъм, подчинена не на индивидуални и корпоративни интереси, а на истински национални интереси.