Становището ни относно въвеждането на нова организация на движението по ул. “Съборна” или по-скоро връщането на старата такакава, което изпратихме до главния архитект на София арх. Здрвков.

Уважаеми архитект Здравков,
Във връзка с трансформацията на пространството по ул. „Съборна“ от Съюза на урбанистите в България считаме, че това решение е в съответствие с Доклад за „Публични пространства и обществен живот“ (2017). Определяме въведената организация на движението като временна стъпка за превръщането на ул. „Съборна“ в изцяло пешеходна в участъка от пл. „Света Неделя“ до „Градската градина“, като по този начин ще се осъществи пешеходна връзка между важни и знакови за столицата ни публични пространства. Считаме за особено важно това да се осъществи с разработвания от студио „Фуксас“ проект за реконструкция на пл. „Света Неделя“.
Обръщаме внимание, че нереализирането или по-скоро връщането на улицата в предходния вид поставя под сериозен въпрос и изпълнението на проекта за реконструкция на пл. „Света Неделя“, където има значително по-сериозна трансформация на улици в пешеходни като освен ул. „Съборна“, се предлага затваряне на бул. „Александър Стамболийски“ за автомобилно преминаване в участъка през площад „Света Неделя“.
Представените в някои от становищата доводи за невярност на данните, взети предвид при разработване на проекта, не съответстват на изготвените проучвания. Прилагаме карта с локацията на преброяванията, в която ясно се вижда, че преброяванията са направени в участък от ул. „Съборна“, в който няма автомобилно движение като целта е била да се изследва пешеходния трафик преди разпределянето му в близките напречни улици.
Смятаме, че справедливото разпределение на пространството между различните му ползватели и приоритизирането на пешеходното движение следва принципите и препоръките на гореописания доклад и е прогресивна стъпка напред в усилията за превръщане на София в град за хората.
Важна стъпка за успешната реализация на политиката, заложена в доклада е отстояването на нейните принципи при реализацията на конкретни проектни идеи, какъвто е случаят с ул. „Съборна“. Той не е прецедент, а по-скоро свидетелства за тенденция – подобни конфликтни ситуации попречиха за реализацията на други идеи в централната градска част, които се стремяха да допринесат за устойчивата градска мобилност, за жизнеността на публичните пространства, за по-чиста и здравословна градска среда. Такива примери са проектите за реконструкция и промяна в организацията на движението на булевардите „Патриарх Евтимий“, „Фритьоф Нансен“, за ул. „Иван Вазов“. Трябва да отчетем, че проблемите на публичното пространство са пряко свързани с мобилността в града и много често с паркирането в частност. За да бъдат реализирани качествени проекти е необходимо политиката за паркиране и придвижване в града да бъде много категорична и да бъде предпоставка, а не спънка пред реализирането на проектите. За тази цел от съществена важност е подобряване условията за мобилност, а на живущите като целева група трябва да бъде обърнато особено внимание. Тук се открояват две възможни направления, включващи разработването и прилагането на политики за: достъп на определени форми на обществен или гъвкав транспорт в зони с ограничено автомобилно присъствие; паркиране, която включва изграждане на паркинги извън уличната мрежа, въвеждане на места за кратковременно спиране около обществени обекти, премахване на служебните абонаменти в публичното пространство и др. Трябва да бъде отчетено, че конкретният случай на ул.“Съборна“ включва и обществени обекти, които имат специфични потребности за достъп, спрямо този на живущите и собствениците на бизнеси – Българска народна банка (БНБ) и Националният археологически институт с музей (НАИМ) – БАН. За тези обекти може да бъде въведена специфична организация на движението за достъп с мпс до тях в определени времеви диапазони.
Превръщането на ул. „Съборна“ в пешеходна е важна стъпка за изграждането на свързана мрежа от пешеходни пространства в центъра на София. В това отношение столичният град изостава значително в сравнение с голям брой както големи, така и средни български градове. Изоставане се наблюдава и спрямо тенденциите за ограничаване на автомобилното присъствие в централните части на редица големи европейски градове, в т.ч. и столици. Това е особено осезаемо в условията на COVID криза, в която много градски управи в Европа прилагат спешни мерки при осигуряването на условия за пешеходно и велосипедно движение в чиста и здравословна среда. Такива примери са градовете Париж, Лондон, Брюксел, Берлин, Виена, Милано и др. Градската среда трябва да бъде адаптивна към динамично променящите се обществени потребности. Аналогиите с градски пейзажи от преди 50-60 г. и установеното статукво по ул. „Съборна“ от тогава насам, включени във възражения на заинтересовани страни, не би трябвало да бъдат счетени за аргументирани.
Надяваме се, че усилията на Столична община да аргументира необходимостта от превръщането на ул. „Съборна“ в пешеходна ще продължат.